В настояще време, когато се предприемат решителни мерки за съхранение на античните и древни археологически находки в многовековната ни столица София, както и архитектурни паметници, е редно да обърнем поглед и към недалечното ни минало от ХХ век. Става въпрос за забележителни обществени сгради, по-голямата част от които са в централната част на града и са свързани с развитието на електроенергетиката в България, една област от общата енергетика, която е била, понастоящем е и ще бъде решаваща за икономическото развитие на всяка страна. Най-общо казано, тези сгради са важни паметници на миналото на България, а всеизвестна е крилатата фраза, че без минало няма бъдеще.

Такива обществени сгради, които са паметници на електроенергетиката, респективно на електрификацията, като инженерна инфраструктура, са около 15 и само някои от тях имат и архитектурна стойност, но историческата им стойност е голяма и това трябва дебело да се подчертае. От друга страна някои от тях вече не съществуват, защото са съборени при преустройството на Центъра на столицата. Става дума за следните обществени сгради в София:


Княжеският дворец, по-късно Царски дворец, на площад „Александър І”, а понастоящем Национална художествена галерия, където на 1 юли 1879 г., при възкачването на престола на княз Александър Батенберг, светва първата електрическа крушка в София и в България, когато дворецът е осветлен с дъгови лампи. Източникът е локален, най-вероятно акумулаторна батерия, а може би и локомобил.


ВЕЦ „Бояна”, първата сграда, построена в България за електрическа централа (ВЕЦ) през 1893 г. Обаче, поради финансови затруднения на Общината, която е инвеститор, договорът със строителя на електрификацията на София – фирмата „Ганц и Сие”-Будапеща, е прекратен и централата – изоставена, въпреки напредналия строеж. Машините са инсталирани в нея едва през 1923 г.


Първата сграда на Белгийската електрическа компания („Електрическо дружество за София и България”) на бул. „Дондуков” N12, от която понастоящем стърчи само укрепената й предна фасада. Вероятно на това място ще се строи нова сграда, но каква и кога не е известно. Бившата сграда на това място е била някога харем на софийския бей, разположена в близост до конака му, който впоследствие е преустроен за Княжески дворец. Въпросната сграда се ползва от Столичното електроснабдяване през целия минал век.


Солидната нова сграда на Белгийската компания на бившата улица „Знеполе” N2, на мястото на фонтана пред Президентството, която е съборена при преустройството на Центъра, след бомбардировките на София от английските самолети през 1943-1944 г.

Дирекцията за електрификация на Северна България (ДЕСБ), създадена на 12 юни 1940 г., чието седалище първоначално е в Плевен, но скоро се пренася в София в двуетажната сграда на ъгъла пл. „Славейков” и ул. „Г. С. Раковски”, непосредствено до сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ). Пръв директор на ДЕСБ е инж. Димитър Георгиев, а от 1942 г. е инж. Николай Щилянов. От 8 май 1944 г. ДЕСБ прераства в Главна дирекция за електрификацията на България към МОСПБ с главен директор инж. Н. Щилянов. Към края на 40-те години на миналия век на мястото на тази малка сграда се изгражда висока сграда, долепена до сградата на МОСПБ. Фактически Главната дирекция е зачатъкът на бъдещото отделно ведомство на електрификацията.


Някогашната сграда на железниците на ул. „Гурко”, N21, където през 1946 г. за първи път се създава Министерство на електрификацията, водите и природните богатства (МЕВПБ). Тази сграда съществува и сега и е основно ремонтирана. Пръв министър на МЕВПБ е известният политик Трайчо Костов. Като малък куриоз звучи това, че и сегашният министър, отговарящ за енергетиката, пак е с малко име Трайчо. Остава да му пожелаем, в международен план да се бори за енергетиката на страната ни, както Трайчо Костов.


Сградата на Македонския дом (ВМРО) на ул. „Пирот” N5. Тук през 1948 г. се създава ведомствената проектантска организация (ВТО) „Енергохидропроект”, където тя остава до 1954 г. Неин първи директор е инж. Никола Колев, по-късно професор във ВМЕИ-София. И с тази сграда са свързани редица основни идеи и проекти за дейността на организацията в следващите години, респ. с развитието на електрификацията в страната ни.


Министерство на електрификацията, новата сграда в Центъра на града, проектирана за него, в която то се помещава, с променящи се наименования, (1954-1959), а сега Президентство. През тези години тук се помещава и ведомствената проектантска организация „Енергохидропроект”, създадена през 1948 г. при министерстването на Кимон Георгиев.


Сградата на някогашната Държавна печатница до площад „Александър Невски”, значително пострадала при бомбардировкиите 1943-1944 г., после ремонтирана за ползване от Държавната политехника. Към нея се пристроява и ново крило, към ул. „Московска”, и от 1951-1952 г. Машинно-електротехническият факултет на Политехниката се пренася изцяло тук. Последният от 1953 г. е вече отделен Машинно-електротехнически институт (МЕИ), а от 1965 г. – Висш машинно електротехнически институт (ВМЕИ). От 1995 г. институтът е вече Технически университет-София, който постепенно се изнася в Студентския град-Дървеница, и освобождава тази сграда. Очаква се тя да стане Музей, както Лувъра в Париж, още повече че и понастоящем една част от сградата е Галерия за чуждестранно изкуство. По предварителни оценки за целта ще са необходими около 25 млн. лв., една част от които ще дойдат от еврофондовете.


Княжеска електрическа централа (дизелова) на ул. „Московска” N11, в експлоатация от 1895 г. Към 1953 г. машините й са демонтирани и инсталирани в сградата на ВМЕИ-София при паметника „Левски”. Сградата сега е галерия.


Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството (МОСПБ) на пл. „Славейков”, а сега Централна градска библиотека. През годините 1959-1969, когато това министерство е закрито, тук се помещава ведомствената проектантска организация „Енергохидропроект”, а от 1966 г. – Научно-изследователски и проекто проектопроучвателен институт (НИППИЕС) „Енергопроект”.


„Енергопроект”, нова сграда на бул. „Баучер”, N51, на 19 етажа, кв. Лозенец, която е проектирана от арх. Панайот Стефанов, след вътрешен конкурс в Института. От 1969 г. в нея се помещава най-големият проектантски институт в България „Енергопроект”, който от 1989 г. е акционерно дружество. През 2002 г. „Енергопроект” е приватизиран и понастоящем има съвсем малък личен състав, бих казал символичен, като се има предвид, че към 1988 г. този Институт има персонал близо 3000 души, вкл. филиалите му в провинцията. В сградата сега се помещават „Електроенергийният системен оператор” (ЕСО) и други фирми.


ВЕЦ „Панчарево”, въведена в експлоатация на 1 ноември, 1900 г. –първата електрическа централа за обществено електроснабдяване в София и в България. Централата е спряна от експлоатация през 1956 г., т.е. след 56 годишна работа. От години вече централата е филиал на Националния политехнически музей.


Сградата на Съюза на българските инженери и архитекти (БИА), сега Дом на техниката, на ул. „Г. С. Раковски” N108. След възстановяването на сградата от бомбардировките през 1943-1944 г., тук от 1945 г. се провеждат лекции на Политехниката и то главно на Машинния и Електро отдели, вкл. и упражнения. Това са предметите: математика, механика, механична технология, машинно чертане, двигатели с вътрешно горене, дескриптивна геометрия и теоритична електротехника, т. е. така наречените изпити за „кандидат инженер”.

© Gogo hr (Wikipedia)

Средно техническо училище „Цар Борис ІІІ” по строителство, архитектура и земемерство на бул. „Драган Цанков” N2, по-късно Техникум „Хр. Ботев”, а понастоящем Техническа гимназия. След официалното откриване на Висшето техническо училище в Аулата на СУ „Св. Кл. Охридски” (1942 г.), то функционира в тази сграда. Също така след прерастването му в Държавна политехника-София (1945 г.) тук е ректоратът с пръв ректор проф. Васил Пеевски и секретар Несторов, както и канцеларията на Политехниката. Използват се и лекционни зали. Фактически тази сграда е гнездото, откъдето се излюпва българското висше техническо образование.


Средно механо-електротехническо училище – по-късно „Техникум”, а в последните години „Техническа гимназия” на ъгъла на бул. „Ал. Стамболийски” и ул. „Опълченска”. В това училище през миналия век завършват средното си техническо образование хиляди техници, които имат своя голям дял в развитието на електроенергетиката в България.


Подстанция „Юри Венелин”, 7/3 kV, край Перловската река, срещу едноименната улица. Това е неголяма двуетажна сграда, по-скоро като възлова станция (1900 г.), в която тогавашното преносно напрежение 7 kV от ВЕЦ „Панчарево” се трансформира на 3 kV. Подстанцията се е наложила от факта, че първите трафопостове 7000/150 V се намират в околностите на града и се захранват чрез един пръстеновиден въздушен електропровод за 7 kV, а за трафопостовете в Центъра е трябвало кабелна линия. При тогавашните възможности на техниката се доставя трижилен маслен кабел за 3 kV (3х25 кв. мм), от АЕГ-Берлин с кълчищна изолация. Така чрез един пръстен от този кабел се захранват 5 броя трафопостове 3000/150 V в Централната част на града, изградени в самостоятелни будки, а именно: срещу Народно събрание, на ул. „Алабинска”, до Народния театър, в Градската градина, срещу Двореца и на кръстовището бул. „Дондуков” – ул. „Търговска”. За отбелязване е, че тези кабели се използват в продължение на около 40 години. Тази първа трансформаторна подстанция в България вече не съществува, съборена е неотдавна.
Всичко гореизложено идва да покаже, че на съществуващите понастоящем, така изброени забележителни обществени сгради, трябва да се поставят съответни паметни плочи, които да напомнят на идващите поколения за миналото, станало вече история.